Капитан Димитър Списаревски - първата българска жива торпила

Българският летец-изпитател капитан Димитър Списаревски загива при първия си боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война. Димитър Спис

Българският летец-изпитател капитан Димитър Списаревски загива при първия си боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война.

Димитър Списаревски е роден в Добрич на 19 юни  1916 година.  След Ньойския договор от 1919 година,  градът остава в териториите, предадени на  Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и София.

В София Димитър завършва Втора мъжка гимназия. От 1933 до 1935 г. е футболист на столичния футболен клуб Левски, за който играе в няколко приятелски срещи.
Димитър Списаревски постъпва във Военното  училище. Той обаче е буен  и непокорен и остро реагира на всяка несправедливост, затова още преди да завърши първата година, го изключват и го изпращат да си дослужи в  Ямбол.  Там обаче Димитър бързо се отличава, произведен е в кандидат-подофицер и по лично ходатайство на полковия командир е възстановен  като юнкер. Когато е обявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целият випуск е изпратен на обучение в Германия.

Там Списаревски завършва изтребителната школа във Вернойхен през 1938 година.  Неговият инструктор, германският ас фон Хомут, смаян от дръзките у прояви в учебния бой му предрича, че ще бъде много опасен противник, но  ще загине още при първия въздушен бой.

Знае се, че Списаревски е бил щедър и великодушен човек, шегаджия и кавалер. Ядоса ли се за нещо обаче, ставал страшен.  В школата във Вернойхен  набил един немски летец-капитан, който  обидил България и нейните летци, наричайки ги ‘балкански туземци’. В Бургас напердашил окръжния  началник  на полицията и неговите приятели, защото си позволили да накърнят честта на колега летец. В офицерския  клуб в Плевен  пък се разправя с нашенски любители на немски военни  маршове, които не разрешават на оркестъра да изпълнява  български песни. На летище Граф Игнатиево, когато вижда един фелдфебел да бие войниче с летва,  Списаревски я  счупва в гърба му.

Именно това изострено чувство за справедливост, патриотизмът и чисто  мъжките реакции му създават много неприятности.  Но Спаича, както го наричат, си остава непроменен.

Буен, неустрашим и дързък е поручик Списаревски  и във въздуха.  Отстъплението в боя му  е напълно чуждо, противно и невъзможно. Полетите си той върши на максимални обороти, в учебен бой атакува с такава стръв, че понякога отнася наказания. Той заявява на другарите си: “..ако някога ми падне насреща противников самолет, ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него’.. А друг път: ‘Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма  да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!”.  Такова е било мисленето на поручик Димитър Списаревски.

На 20 декември 1943 година  армада  от 60 англо-американски  ‘летящи крепости’, охранявани от 50 изтребители, се насочват към София.  Дежурен на  летище Божурище  с Месершмид Ме-109G-2  е  и Димитър Списаревски.  Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна.

Либърейтърите летят към София в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк  3/6 има задачата да завърже бой с противниковите изтребители,  а в това време другият орляк — 2/6, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.
Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите.  Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. С безумно смела маневра, той сваля един бомбардировач.  Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва се  към група от 16 Либърейтъра, но в борбата си с охраняващите го британски изтребители свършва патроните на бордовата картечница. Тогава, без колебание, той   се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е разцепен във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада на височините над село Пасарел,  Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният бомбардировач. Врагът е принуден да се оттегли и да хвърли бомбите си в полето.

Лейтенант Едуард Тинкър, участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява: ‘Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”.

Тялото на първата жива българска торпила, Димитър Списаревски, е погребано с военни почести. За свалянето на един четиримоторен бомбардировач  на летеца са  признати три въздушни победи. Димитър Списаревски е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища, в  Алеята на летците.

Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач по-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига на нейния син.

След 1944 г., по време на комунистическото управление в България,  табу тегне над подвига на  капитан Димитър Списаревски и името му и  неговия подвиг в защита на свещената българска земя и  в защита на мирните граждани на София,  се споменаваха само в ограничен кръг специализирани публикации.  Обвиняват го, че е предвождал легионерите на Втора мъжка гимназия  в София, клеветят го, че се  бил отличил в акция срещу партизанитге....

След 1989 г. подвигът му е изваден от забвение. Издадени са множество книги, брошури, статии. В софийския район Искър на името на героя е наречен булевард. Същото име носи и улицата в село Пасарел, която води до лобното му място,  а в началото й е поставена паметна плоча. До лобното място, в местността Стражарски дол, е изграден паметен кът за героя. Улица на негово име и паметник има и в родния му град Добрич. В 22-ро училище в София /бивша Втора мъжка гимназия/ е поставена паметна плоча с барелеф на Списаревски -  първата българска жива торпила..
Автор: Тони